Добре дошли в първото издание на поредицата, която ще разгледа очакваните финтех тенденции за 2024 г., както в България, така и в цяла Европа. За да ви предоставим най-проницателните гледни точки, ние ще ви представим ключови експерти от публичния, частния и академичния сектор. В поредица от ексклузивни интервюта тези експерти ще споделят своите мисли, прогнози и анализи относно развиващия се пейзаж на финансовите технологии.
Днес ви представяме доц. Деян Радев. От 2020 г. проф. Радев преподава Финтех и банкиране в Стопански факултет на Софийски университет, а от 2022 г. е изпълнителен директор на CEE Center for Digital Finance. Проф. Радев има забележителен опит в изследователската и академичната област, тъй като през 2014 г. дисертацията му „Systemic Risk and Contagion in the European Union“ от Goethe University Frankfurt, Германия, беше отличена с две германски национални награди, а работата му вече се прилага от Европейската централна банка. През 2016 г. д-р Радев се присъединява към Университета в Бон, където е преподавател по финанси, преподавайки на студенти от бакалавърска, магистърска и докторска степен.
Г-н Радев, какви според Вас са световните тенденции през 2024 г., които можем да очакваме във Fintech индустрията?
„…банките ще станат още по-отворени за сътрудничество с финтех компании – печалбите, финансирани от депозити на българските банки, изчерпват потенциала си и банките ще се обърнат към финансовите технологии като източник на доходност и растеж.“
Очаквам няколко тенденции да отбележат 2024 г. във финтех сферата. Първо, през 2024 г. ще се изкристализира какво ще бъде мястото на ИИ в бъдещето на работата, кои процеси могат да бъдат автоматизирани и кои ще продължат да разчитат на човешки опит. Второ, очаквам след крипто зимата от средата на 2022 г., най-накрая да видим по-добри бизнес модели, базирани на блокчейн и DeFi. Трето, банките ще станат още по-отворени за сътрудничество с финтех компании – печалбите на българските банки, финансирани от депозити, изчерпват потенциала си и банките ще се обърнат към финансовите технологии като източник на доходност и растеж. Едно такова неизследвано място са отворените финанси и вярвам, че българските банки ще се насочат по-активно към отвореното банкиране, следвайки успешните примери от Обединеното кралство и Балтийския регион. Отворените финанси са свързани с друга революция в системата за международни плащания: дигиталните валути на централната банка. Поради значителния натиск от страна на централните банки по целия свят, емитираните от държавата дигитални валути стават широко разпространени. Банките в еврозоната приеха тази нова реалност и търсят жизнеспособни бизнес казуси за новото дигитално евро. Това, което вярвам, че не се подразбира от широката аудитория, е, че CBDC са еволюция на отвореното финансиране и че водещите в приемането на отворено банкиране ще бъдат най-подготвени да създадат бизнес възможности, базирани на дигиталното евро.
Кои области на финтех изследвания смятате, че ще бъдат особено въздействащи през следващите години в ЕС? Ами в България?
Има няколко области на изследване, които ще придобият популярност през следващите години: Първо, изследователите ще се задълбочат в това какво прави един финтех сектор успешен и важен източник на национален и регионален икономически растеж. Второ, ще има повече ръководени от индустрията изследователски проекти. Трето, очаквам растеж на проучванията във финтех сектора, който ще постави секторна структура в предимно индивидуалните усилия на финтех компаниите досега. И накрая, ще има повече теоретични и приложни изследвания върху ИИ и блокчейн приложенията в бизнеса и финансите.
Как академичният сектор може да насърчи иновациите във финтех и какви са основните предизвикателства, пред които е изправен?
„Като основно предизвикателство виждам недостатъчното използване на изследователските мрежи между академичните среди и бизнеса.“
Академичният сектор играе основна роля в насърчаването на иновациите във финтех чрез различни средства. Първо, като се ангажират активно в четворната спирала на иновациите, академичните среди осигуряват сътрудничество между правителството, индустрията и гражданското общество, улеснявайки благоприятна среда за развитие на финтех. Второ, инициативите за технологичен трансфер между академичните среди и бизнеса, особено в нововъзникващи области като ИИ и блокчейн, позволяват интегрирането на иновационни изследвания в практически приложения. Освен това, насърчаването на научноизследователското сътрудничество с бизнеса подобрява обмена на знания и ускорява разработването на иновативни финтех решения. Като основно предизвикателство виждам недостатъчното използване на изследователските мрежи между академичните среди и бизнеса. Това включва ограниченото предоставяне на данни за емпирични изследвания и анализ на данни, което възпрепятства проучването на потенциални иновации. Преодоляването на тези предизвикателства изисква съгласувани усилия за укрепване на сътрудничеството и споделянето на ресурси между академичните среди и индустрията във финтех екосистемата.
Има ли добро сътрудничество между индустрията и академичните среди и какво очаквате от това партньорство през 2024 г.?
Мога да откроя партньорството между БФА и Стопанския факултет в Софийския университет, което става все по-здраво. Сътрудничеството започна с няколко курса в нашите магистърски програми, в които членовете на БФА също участваха като гост-лектори. Обратната връзка от студенти и бизнес участници беше изключително положителна. Това доведе до факта факултетът да получи невероятна подкрепа по време на пандемията от COVID-19 чрез стипендии и дарения за подобряване на нашата инфраструктура за онлайн и хибридно обучение. В замяна, освен преподаване, Стопанския факултет предоставя академична експертиза в различните инициативи на БФА, вариращи от финансова грамотност до политики и регулаторни усилия и популяризиране на българския финтех у нас и в чужбина. През 2024 г. очаквам повече бизнес лидери да влязат в лекционните зали на факултета и повече фирми да се свържат с нас с реални бизнес казуси за решаване.
